Какво е No till технология? По света се използват няколко определения за No-till технологията: - Безоранна технология - Директна сеитба - Нулева обработка на почвата - Рерусроспестяващо земеделие - Регенеративно земеделие - Консервационно земеделие Някои от тези термини обаче не са пълни и не дават правилното определение за No-Till. Безоранна технология – това, че не се оре, не означава, че се прилага технологията. Директната сеитба – тази практика стана известна през последните 2 години. Но голямата грешка, която правят доста фермери е, че когато се сдобият с директна сеялка, те си мислят, че вече прилагат технологията No-Till. Директната сеитба е част от технологията, а не самата технология. Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) определя No-Till като консервационно земеделие. Това е подход за управление на агро и екосистемите за подобряване на устойчивата производителност, повишена печалба и продоволствена сигурност, като същевременно се запазва и подобрява ресурсната база и околната среда. Петте основни принципа, върху които се гради Nо-Till технологията са: - Живи корени възможно най-дълго време - Минимално почвено обезпокояване - Спазване на сеитбооборот - Почва, покрита с растителни остатъци - Микс от покривни култури Предимства и недостатъци на No till технологията? Премимства: No-Till пести средства Изключвайки оранта от списъка на полските работи, земеделците пестят от гориво и работни заплати. Намалява необходимостта от вода за отглеждане на културите При No-Till растителните остатъци не се заравят в почвата, за да изгният и да запасят почвата с хранителни вещества, а се оставят на повърхността. Наличието на такова органично вещества води до това, че влагата се поглъща по-интензивно от почвата. Повишават се добивите Когато в дадена местност обичайно не достига влага, то преминаването на No-Till може да доведе до съществен ръст в добивите. Сформирано общество на фермери, работещи по No-Till, готови да споделят опит Масовото внедряване на нулевата почвообработка в САЩ започва в края на 70-е години на миналия век. През 1988 г. тази технология са прилагали 5 % от стопанствата, а днес – 30 %. И всички тези фермери са готови да споделят своя опит, което помага на новаците да избягват проблемите на етапа проба-грешка, през който са преминали пионерите на тази технология. No-Till способства за нарастването на количеството на полезните микроорганизми и насекоми След преминаването на No-Till е фиксиран ръст на популацията на полезните насекоми и почвени микроорганизви. Цената на техниката за No-Till е съпоставима с тази на цената на останалите земеделски машини Капиталните разходи за No-Till зависят от няколко фактора, но всеки от тях може да се контролира. Цената на повечето машини е съпоставима с аналогичната техника за традиционното земеделие. No-Till спира ерозията на почвата При оран горният пласт почва губи влагата, особено при вятър. А при проливни дъждове почвата не може бързо да попие влагата, и тогава възникват ерозия и наводнения. Но мулчирането със слой от растителни остатъци предпазва от студове и стабилизира поглъщането на водата. Недостатъци: Цената на специализираната техника може да е непосилна за някои фермери Преминаването на No-Till изисква специална директна сеялка, способна да сее в миналогодишни растителни остатъци. Дори с оглед на икономията от оранта, такива разходи не могат да си позволят всички фермери. На полето може да има по-активно разпространение на гъбните заболявания Въпреки, че задържането на влага в почвата се отнася към предимствата на No-Till, то също така може да благоприятства разпространяването на различни плесени и гъбни заболявания. Тези проблеми по-лесно се контролират при оран. Проблемът е особено остър в места с влажен климат. Увеличаване на необходимостта от хербициди Оранта унищожава плевелите, а при No-Till те растат по-интензивно, отколкото културните растения. Това принуждава земеделците да засяват устойчиви към хербициди ГМО сортове. Положителните резултати може да се забавят Ако земята е орана повече от 100 години, то пълното й възстановяване може да продължи 15-20 години. Така растежът на добивите може да не изплати разходите за нова техника. По тази причина търпението е неизменна част от прехода към No-Till. Технологията изисква адаптиране към всяко конкретно поле Технологията No-Till може да се опише с израза: „Докато си жив, се учиш“. И въпреки, че днес тя е много по-лесна за усвояване отколкото преди 40 години, работата по No-Till предполага постоянно учене. В процеса на работа се появяват много нюанси в зависимост от условията на полето, влагата и т.н. При някои почви фермерите никога не постигат предимства от преминаването на No-Till Към тях се отнасят тежките глинести, както и силно преуплътнените почви. Силно преуплътнените почви изискват обратно разуплътняване и разкъсване на плужната пета. И въобще е добре фермерите да се посъветват с консултанти и агрономи относно възможните ползи от преминаването на No-Till на всяко конкретно поле. No-Till ограничава възможностите за използване на земята В Средния Запад на САЩ обикновено не се практикува отглеждането като междинни култури на фуражни треви. Без оран е невъзможно да се отглеждат овощни култури. Най-голяма полза от растителните остатъци фермерът получава тогава, когато те са равномерно разпределени по повърхността на полето. Поради това стопанствата с ограничени площи може да нямат полза от преминаването на No-Till.Без оран не само овощните култури, но и зеленчуковите също, както и част от етерично-маслените едногодишни култури не могат да се отглеждат. Понякога растителните остатъци могат да станат развъдници на болести Рискът от акумулиране на патогени на растителните остатъци е един от най-големите проблеми при No-Till. Постоянна практика/ Временна почивка? В този блог исках да ви споделя моето мнение за тази технология, която съвсем не е нещо ново. Използвах няколко източника, в които харесах представената информация за тази технология. Както вече видяхте тя има добри предимства, но има и доста неприятни недостатъци. В България опити и изследвания свързани с нулеви обработки на почвата има от 60-те години. От изследванията през 90-те години заключението на българските учени било, че е полезна и може да се използва, но не като постоянна, а като временна практика. Според изследванията през 2010 година,намалените обработки тогава довели до увеличаване на коренищните плевели. Цялата тази информация лично аз чух от професор по почвознание на един уебинар за деградация на почвите в България. Моето мнение се покри с това на специалиста по почвите. Аз не отричам тази технология ,като нещо което не бива да се прилага, но не одобрявам и нейното използване като постоянна практика за отглеждане на зърнено- житните култури. Позволявам си да споделя защо аз мисля така и кое мен ме притеснява. Както горе прочетохте едното нещо е, че има предпоставка за развитието на вредители, тук не става въпрос само за гъбните заболявания, но и за други насекоми и гризачи. В едно от изследванията са установили, че популацията на обикновената мишка е била много развита и голяма част от посевите унищожени. Има насекоми, които зимуват в почвата и оранта играе голяма роля в намаляването на тяхното разпространение. От своя страна някой гъбни заболявания се запазват в растителните остатъци, които обикновено в тази технология се разпръсват надробени в полетата без да се заорават в почвата. Предимството, че голяма част от полезните организми се запазват е нещо добро, но от друга страна заедно с тях се развиват и вредните несекоми, които нападат културите. Затова по- разумно би било да се използва като временна почивка за почвата. Другият проблем е плевелната растителност. Тук при No - Till се използват тотални, широкоспектарни хербици на базата на глифозат, които би следвало да знаем,че се натрупват в почвата и чрез растенията попадат в човешкия организъм. Освен вредно за човека, това като практика е вредно и за пчелите. Учени от университета в Тексас са изследвали въздействието на глифозата върху пчелите и правят извода, че хербицидът представлява сериозна опасност за тези насекоми. При първия експеримент учените захранили пчелите със захарен разтвор, в който бил примесен глифозат – в концентрацията, която той се среща и в природата. Контролна група пчели получила само захарен разтвор без глифозат. Учените маркирали пчелите с различни цветни точици, за да могат да ги различават в кошера. Три дни по-късно пчелите, поели глифозат, изгубили част от полезните бактерии в червата си. Учените заключават от това, че глифозатът може би унищожава бактериални култури в червата на пчелите, а това отслабва имунната им система. На което пък, според тях, се дължи масовото измиране на пчели по света. Горе вече прочетохте и недостатъка, че е нужно да се използват ГМО сортове, които са устойчиви към хербицидите, които се използват!Вече знаете мнението ми за ГМО, ако не сте го прочели може да го намерите в архива на блога ми. Не споделям мнението си като счетоводител, поради тази причина аз не засягам финансовата част. Това, което ме вълнува е от гледната точка на агроном. Вълнува ме , че вредителите се увеличават, което от своя страна е предпоставка за увеличаване на ползването на хербициди, инсектициди и фунгициди. Те , както всички знаем също са обвързани със средства. Предимствата на No-till технологията са важни и би било прекрасно, ако се прилага като временна практика, но не и като постоянна технология на отглеждане.Някой от предимствата на тази технология могат да бъдат заменени и с други методи за възстановяване на почвата и за предотвратяването на ерозията. Важно е да се съобразяваме с много други фактори освен с предимствата и недостатъците. Може тази технология да е подходяща и да има невероятни резултати в други страни ,но е важно да следим нашите проведини изследвания в нашата собствена страна. Трябва да се съобразяваме с климатичните и почвени условия у нас! В заключение ще кажа, че не съм против No-till технологията, но съм против, тя да бъде постоянна практика! П.С. Обичам почвата и нямам нищо против тя да бъде запазена, колкото се може по-добре!
Поздрави , Аргоном с мисия Използвана литература: http://fermera.bg ; https://agri.bg/novini/kakvo-e-no-till-tehnologiyata; https://zemedeleca.bg-no-till-osem-za-i-osem-protiv
0 Comments
|
Архиви
December 2020
Категории |